Съвременният човек трудно може да си представи свят без реклами.
Първата реклама в света е била разпространявана от уста на уста. Това е основната и все още най-силна форма на рекламиране, откакто хората са започнали да се снабдяват един друг със стоки и услуги.
Мнозина смятат, че рекламата е възникнала в писмена форма с появата на вестниците през 17 век. Всъщност не е така. Французинът Теофаст Ренадо (официалният физик на Луи XIII) е създал много ранна версия на дъска за обяви на супермаркет – „bureau des addresses et des rencontres”. Парижаните, които са търсили и предлагали работа, или са искали да купуват или продават стоки, са пишели бележки в службата на Île de la Cité. За да имат максимален брой хора достъп до тази информация, Ренадо решил да създаде през 1631г. френският вестник La Gazette.
Личната реклама на човека като потенциален служител или работодател се е родила тогава.
Във втората половина на 17-ти век, печатната реклама в индиректна писмена форма е станала много популярна в Англия. Английските вестници често са публикували представянето на нова книга или текст за откриването на нова театрална пиеса.
Големият пожар в Лондон от 1666г. стимулирал разрастването на този вид реклама. Хората след него използвали рекламните съобщения в печата, за да информират за намерени чужди вещи („lost and found“) или за смяна на адреса си. Първите реклами в печата били по-скоро информативни и доминиращо описателни. В тях не бил използван езикът на убеждаването.
Необходимостта от реклама възниква с появата на стоковото производство. В многовековното развитие на рекламата са се сформирали много начини, форми и средства за въздействие върху купувачите. Рекламата не е плод на модерното време.В Месопотамия търговците на зърно и вино са имали емблеми, в Рим и Египет са давали търговски обявления, написани върху дъски. Голямо развитие рекламата претърпява след появата на книгопечатането. През 1631г. във Франция се появява печатната реклама. Първите печатни рекламни агенции са в Париж, издават се листи за обяви – специални рекламни издания, известни като “Парижки афиши”. У нас първата рекламна листовка се появява през 1827г., а първата рекламна обява е отпечатана в „Цариградски вестник„.
Пресрекламата у нас бележи прогрес през 30-те години. Големи поетеси като Багряна пишат рекламни текстове, Бежков рисува реклами.
През 1932г. агенция Raymond Rubicam наела университетски преподавател на име Джордж Галъп, който станал първият директор маркетинг изследвания в света на рекламата. Галъп разработил много от техниките, които продължават да се използват и днес, за да се открие кои реклами работят и кои не – въпросниците, фокус групите, панелите със слушане, както и пийпълметрията.
Рекламата е един от основните елементи на маркетинга, неделима част от него, заема централно място в комуникационната политика на фирмата, играе активна роля и използва различни средства за въздействие на общественото мнение. Рекламата поддържа жизнения цикъл на всяка стока.
Рекламата може да ни мотивира, но и обратното – тя може да ни демотивира, да ни откаже от дадено действие или покупка, ако не е направена (аргументирана) подходящо, ако не е намерен правилният апел и установен точният таргет.
Наука или изкуство, или по-скоро и двете, рекламата възпитава естетиката и художествените възприятия на съвременния човек. Именно в това е и голямата отговорност на хората, занимаващи се със създаването на реклами
Рекламата е навлязла дълбоко в нашия живот – тя е един от видовете ежедневни комуникации, ежедневни наши общувания. Добра или лоша тя ни информира, тя ни променя, тя възпитава нашите естетически нагласи. Искаме или не ние се съобразяваме с нейното съществуване. Прогнозите за нейното развитие се търсят в персонифицирането и, в личното обръщение, в индивидуалното таргетиране. Рекламата е и ще продължи да бъде част от средата, в която ние живеем, част от нашите ежедневни възприятия.
От нас зависи да я направим или да изискваме да бъде направена естетически и с вкус.